Стратегии за справяне с топлинния стрес (1. Част)
С настъпването на горещите месеци въпросът за успешното справяне с топлинния стрес излиза на преден план. Ако не бъде овладян навреме, може да доведе до чуствително намаляване на продукцията. В поредица от статии ще ви предложим практически съвети, свързани с обурудването и храненето на преживни, които могат да минимизират топлинния стрес.
Зоната на комфорт за млечната крава е широка, варираща от около -15 °C до + 25 °C. При температури под долната критична граница кравата увеличава приема на сухо вещество, за да поддържа топлина. При температури над горната критична граница кравите имат двa основни начина, за да контролират топлинния си баланс:
1. Увеличаване на отделянето на топлина чрез увеличаване на подкожния кръвен поток, задъхване, отделяне на слюнка и др. Нуждата от енергия нараства, като част от нея се пренасочва към термична регулация.
2. Ограничаване на производството на топлина чрез намаляване на всяка активност и промяна на начина на хранене. Тъй като по-голямата част от производството на топлина при млечните крави се дължи на ферментацията в търбуха, кравата намалява приема си с 10-30%. Освен това тя избягва грубите фуражи, тъй като те увеличават активността на търбуха и следователно производството на топлина.
С повишаването на температурата над горната граница, млеконадоят може да спадне с цели 20%. Може да има и намаляване на плодовитостта, увеличаване на ембрионалната загуба и повишаване на риска от клиничен мастит. Има доказателства, че топлинният стрес е най-осезаем при кратки топлинни атаки, тъй като животното няма време да се адаптира към нарастващите температури.
Други фактори също могат да повлияят на топлинния стрес, като например размерът на кравата – големите животни са по-засегнати; възрастта – много младите и най-възрастните крави страдат най-много; бременността – развиващият се ембрион произвежда допълнителна топлина. Лактиращите крави генерират повече топлина от сухостойните крави, независимо от температурата на околната среда. Крава, добиваща 18 литра на ден, генерира около 28% повече телесна топлина от сухостойната крава. Крава, добиваща 31 литра на ден, произвежда 48% повече телесна топлина от сухостойната крава.
Ефект на относителната влажност
Поносимостта на кравите към високи температури зависи до голяма степен от влажността. Животните се охлаждат, като позволяват на влагата да се изпарява от кожата и белите им дробове и така освобождават топлина в атмосферата. Охлаждането чрез изпарение включва процеси като потене и задъхване. Когато въздухът вече съдържа голямо количество водни пари, изпарението е по-малко ефективно.
Връзката между температурата на околната среда и относителната влажност е довела до разработването на индекса „температура-влажност“ (THI), който е илюстриран в следната таблица:
С увеличаването на относителната влажност, температурата, при която кравите проявяват признаци на топлинен стрес, пада. Когато THI стойността достигне 72, кравите са подложени на умерен топлинен стрес. При THI над 80 топлинният стрес е много висок.
Индексът показва, че кравите могат да бъдат подложени на топлинен стрес дори и при относително по-ниски температури, когато влажността е висока. Това може да е случаят при сгради с не добре изградена вентилационна система. В следващата статия ще ви предложим решения за намаляване на топлинния стрес, свързани със сградите за отглеждане и обурудването.
Източник: National Animal Disease Information Service (NADIS)
https://www.nadis.org.uk/disease-a-z/cattle/managing-heat-stress-in-dairy-cows/
